• Структура на почвата
    crop soil texture
    средно тежки почви, без водозадържане
  • Минимална температура
    crop temperature icon
    Растеж от 4° C
  • pH
    маслодайна рапица crop pH value
    толерантна на леко кисели до леко алкални почви; оптимално pH: 7,0
  • Валежи
    маслодайна рапица crop rainfall value
    Мин. 500 – 600 л/м2
  • Яровизация
    маслодайна рапица crop vernalisation
    30 – 60 дни при 3 – 5° C
  • Гъстота на растенията
    crop density
    В зависимост от датата и сорта 40 – 60 семена/м²
  • Дълбочина на засяване
    crop seeding depth
    2-3cm
маслодайна рапица
Рапицата, подобно на пшеницата, предпочита средно тежки почви и възможно най-неутрално pH-на почвата. Поради своя здрав главен корен, рапицата е подходяща за отглеждане на много места, даже и на по-сухи и по-леки почви. За получаването на максимален добив, рапицата се нуждае от валежи от 500 – 600 мм и акумулирана температура от около 2600° C. Достатъчното подхранване с калий през есента подобрява устойчивостта й на измръзване.
Важни факти
  • По-високи потребности от калий отколкото житните култури
  • изисква достатъчно внасяне на вар
  • 30 – 40 кг/хектар (75 – 100 кг SO3) сяра за първо приложение през пролетта
  • не забравяйте торенето с бор!
Обща информация
Обща информация
Необходимост от хранителни елементи
Необходимост от хранителни елементи
Торене
Торене
ЗИМНАТА РАПИЦА – ДОБРИ ДОБИВИ И ИДЕАЛНА ПРЕДШЕСТВАЩА КУЛТУРА
Един от най-важните фактори за успешното постигане на висок добив е оптималния срок на засяване на рапицата. Фината обработка, гъстотата на засяване (40 – 60 семена/м² в зависимост от сорта и датата на засяване), правилната дата на сеитба (15 август до 10 септември) формират базата за успешния старт на растежа. При хибридите има тенденция за по-късно засяване и с по-малка гъстота (40 семена/м²). 
За получаването на оптимални добиви са важни много фактори. Еднакво значение имат сеитбооборота, способността за вкореняване в почвата (рапицата страда особено много от сбиването на почвата), както и оптималното торене и разпределението на валежите. За получаването на високи добиви растителната защита на рапицата е от особена важност.
маслодайна рапица related desktop image маслодайна рапица related tablet image маслодайна рапица related mobile image
Оптимално подхранване на рапицата

Поради продължителният й вегетационен период и голямата биомаса, рапицата абсорбира големи количества хранителни вещества, които трябва да й бъдат доставяни от почвата и чрез внасяне на торове. Изискванията към хранителни вещества за растежа й са значително по-големи от износа при прибирането на реколтата. За получаването на високи добиви, запасите от азот в почвата през есента обикновено са недостатъчни. Това прави есенното торене необходимо. Ако се използват органични торове, те трябва да се внесат преди сеитба. Поддържането на ниско съдържание на хранителни вещества в началото на растежа подпомага образуването на главния корен. От фаза 4-ти лист се препоръчва използването на бързоразтворими минерални торове. Достатъчното подхранване с фосфор е от значение за образуването на скорбяла. Недостигът на фосфор при кисели, уплътнени или преовлажнени почви или при ниски пролетни температури става бързо забележим чрез виолетовото оцветяване на листата. Ключово хранително вещество за рапицата е сярата. Около 1 кг сяра(2,5 кг SO3) подпомага преобразуването на 10 кг азот. Нейният недостиг често причинява силно нападение на вредители. Използването на NPK тор със сяра през есента и N + S тор през пролетта осигурява необходимото количество. Рапицата изисква вар и се нуждае от около пет до осем пъти повече вар от житните култури. Подходящи за целта са негасената вар (с ниски стойности на pH) или смесената вар (с леко кисело pH). Съдържащите сяра варови торове (например гипс или калциев карбонат със сяра) също са подходящи за приложение през пролетта. Количеството на изнесените хранителни вещества се използва за количествено определяне на общата нужда от хранителни елементи.

Приети и изнесени количества от зимна рапица

Елемент

Прием

(Единица/тон продукция)

Износ

(Единица/тон продукция)

Чувствителност към недостиг

N

70

43

много чувствителни

P2O5

14.6

12.5

чувствителни

K2O

25.1

8.5

много чувствителни

MgO

4.3

3.5

чувствителни

SO3

18

7.1

много чувствителни

TE

500-1000g/ha boron (B), splitted and combined with pesticides in autumn and spring; 15-25g/ha molybdenum (Mo)

В таблицата са показани приема и износа за получаване на 1 тон зърно. Според това, рапицата се нуждае предимно от азот, калий и сяра. Фосфорът и магнезият трябва също да присъстват в подходящите количества. Пример : За формиране на добив от 4 тона/хектар, рапицата абсорбира общо 280 кг N/хектар. Ако в почвата има запас от определено количество N (например 80 кг N/хектар), тогава под формата на тор ще трябва да се внесат още 200 кг N/хектар. След прибирането на реколтата от полето ще бъдат изнесени 172 кг N/хектар
Правилна стратегия за торене на зимна рапица
Рапицата се нуждае от хранителни вещества през различните фази на развитие. Следователно, разумно е те да се внасят най-малко на три етапа. 
Рапицата формира своя добив от съответните индивидуални растения със здрави корени при оптимален, но не силен есенен растеж (> 1 см диаметър на кореновата шийка и 8 – 12 листа), при непрекъснат и усилен пролетен растеж между удължаване на стъблото и началото на цъфтежа, и при балансирано внасяне на хранителни вещества и снабдяване с вода от началото на цъфтежа до края на зрелостта.

Параметри на добива от рапица
• Брой растения/м²
• Брой шушулки/растение
• Брой семена/шушулка
• Тегло на зърната (TGW)
маслодайна рапица related desktop image маслодайна рапица related tablet image маслодайна рапица related mobile image

Есенно торене

Есенно торене image

Първо пролетно приложение

Първо пролетно приложение image

Второ пролетно приложение

Второ пролетно приложение image

Есенно торене

Есенното торене – най-важното за рапицата През есента рапицата се нуждае от една трета от необходимите хранителни вещества. Всички параметри на добива (цветове в страничните разклонения) се залагат през есента. В оптималния случай, растението развива 8 – 12 листа преди встъпване в зимуване и здрав главен корен (диаметър на шийката на корена > 1 см), който е като регенеративен орган за възможно най-бързо възстановяване на растежа през пролетта. Добрата студоустойчивост се гарантира с достатъчното подхранване с калий. Рапицата може да се тори също и с азот през есента, но максималната доза не трябва да е повече от 30 – 40 кг N/хектар, което зависи също и от предшестващата култура и датата на сеитба. Ако остатъците от предшестващата култура все още не са разложени, почвата много често не може да достави достатъчно азот. Твърде голямото количество азот ще доведе до бърз растеж на стеблата, което води до израстване на вегетационния конус на растението и по този начин до намаляване на зимната закалка.

Първо пролетно приложение

Пролетно торене в началото на вегетацията: Първото приложение в началото на вегетацията се използва за регенериране на листната розетка и стимулира вече формираните листни и цветни пъпки на вегетационния конус. В допълнение на образуването на цветни пъпки в страничните разклонения то спомага за растежа на главния корен и последващото разклоняване на растенията. При комбинирано торене с азот и сяра се получават по-високи добиви, отколкото при торене само от азот. Недоразвитите стебла с по-малко от 6 листа изискват по-обилно наторяване, докато добре развитите растения вече са поели повечето хранителни вещества през есента и следователно трябва да се торят умерено. 30 растения/м², с 12 листа и с диаметър на шийката на корена от 15 мм, вече са абсорбирали 100 – 130 кг N/хектар, докато растенията с 8 листа и с дебелина на шийката на корена от 10 мм са абсорбирали около 40 – 50 кг N/хектар при същата гъстота. При недоразвитите растения е подходящо да се внесат 80 – 100 кг N/хектар, докато добре развитите растения трябва да получат най-малко 50 – 70 кг N/хектар като начална доза.

Второ пролетно приложение

Доза в началото на нарастване на стъблото: В началото на нарастването на стъблото в края на март трябва да се извърши второто и последно пролетно приложение. Това стимулира растежа по дължина на страничните разклонения. То гарантира доставянето на азот към цветовете и последващото образуване на семена, така че се формират повече шушулки и семена. До цъфтежа стеблата на рапицата абсорбират около 75% от общия азот. Тъй като при все още ниските температури на почвата не може да се очаква забележимо усвояване на азот, втората доза трябва да се внесе в момента преди появата на цветните пъпки на главното стебло – когато растенията са вече 15 – 25 см високи. Количеството на последното внасяне на азот зависи от предишното приложено количество. Добре развитите растения преди встъпване в зимуване и съответно по-малко наторени, приемат основното количество азот през пролетта с втората доза. През пролетта, обаче, недоразвитите или късно наторени растения приемат около 2/3 от количеството азот с първата доза и 1/3 от количеството азот с втората доза. Достатъчното подхранване с калий е от съществено значение, тъй като растенията приемат до 7 кг/хектар калий дневно.