Пролетно подхранване на пшеница

В технологията за отглеждане на пшеницата, утвърдена традиционно в страната, голяма роля играе пролетното подхранване с азот. Определящо е внасянето на тора в края на февруари - началото на март, но освен това е важно и торенето в периода на вретенене. С основното есенно торене и първото пролетното подхранване в почвата се внася общо около 7-9 кг активно вещество азот на декар. Оптималната доза азот за пшеницата е 12-15 кг / дка, в зависимост от мястото на отглеждане и сорта, поради което за постигането на оптимален добив е необходимо внасянето на допълнително количество азот.

Разпределянето на азотната доза е благоприятно за няколко неща: от една страна осигурява непрекъснат прием на хранителни вещества в усвоима форма, а от друга разпределената доза дава възможност да се реагира гъвкаво на метеорологичните промени.

От края на фаза братене пшеницата в даден момент започва да приема по-голямо количество хранителни вещества и това активно усвояване продължава до края на образуването на класа. Ако през този дълъг период от време не са на разположение  хранителни вещества, то това ще рефлектира върху добива; и поради тази причина задачата на подхранването по време на вретенене е да осигури непрекъснат прием на хранителни вещества. При пшеница 1-ва категория е особено важно да се предвиди торене във фаза вретенене в доза 0,5-1 кг активно вещество азот за 100 кг очакван добив, тъй като само по този начин може да се осигури необходимото високо съдържание на белтъчини и глутен.  

При избора на азотни торове освен цената, има и други фактори. При почви с кисело рН се препоръчва употребата на калциево-амониева селитра пред амониевата селитра, поради ефекта и е да направи почвата по-малко кисела. Важен е също и начина на разпръскване на дадена минерална тор: при използването на амониева селитра или карбамид грешката, свързана с неравномерното разпръскване може да е пет пъти по-голяма в сравнение с гранулираната калциево-амониева селитра. Освен неравномерното разпръскване над 30% , което се забелязва на полето и с невъоръжено око, факт е, че в този случай загубата на реколта може да достигне до 5-10%.

Наблюдаваните през последните години прекомерно обилни валежи през есенно-зимния период повдигат няколко въпроса относно пролетното подхранване на пшеницата. От една страна, може да е пропуснато есенното основно торене в някои части на масивите, а от друга страна в последствие на прекомерната почвена влажност, почвата губи от хранителните си вещества, което засяга главно нейното азотно съдържание.

Желателно е обмислянето на пролетно внасяне на минерални NP или NPK торове при първото подхранване главно в случаите, когато е пропуснато есенното основно торене. Разбира се това е целесъобразно само ако избраните минерални торове съдържат фосфор и калий във водоразтворима форма. Опитите, проведени в страната и чужбина еднакво доказват, че се получава с 50-90 кг повече добив на декар благодарение на пролетното NP и NPK торене, за разлика от подхранването само с азот.

Друг важен фактор свързан с торенето, който не бива да се пренебрегва е водното съдържание на почвата. В почви, наситени с вода, чието водно съдържание надхвърля 80% на преден план излиза опасността от денитрифициращи бактерии. Тези микроорганизми превръщат нитратите обратно в атмосферен азот, с което могат да причинят значителна загуба, достигаща до 8-15%. Процесът започва над 5°C, поради което при меко време в края на зимата и при издигане на повърхността на подпочвените води, непременно трябва да се предвиди загубата на азот, както и точното определяне на дозата минерална тор за пролетно приложение. 

Нашата препоръка:

Тип почва Основно торене Пролетно подхранване
Фаза братене Фаза вретенене Фаза изкласяване*
Почви с балансирано съдържание на хранителни вещества 30-35 кг/дка COMPLEX 15/15/15 15-18 кг/дка КАН 27 N 10-12 кг/дка КАН 27 N 6-8 кг/дка КАН 27 N
Почви добре запасени с калий 15-25 кг/дка COMPLEX 20/20; или 10-15 кг/дка MAP 12/52; или 10-20 кг/дка DAP 18/46 15-18 кг/дка КАН 27 N 10-12 кг/дка NAC 27 N 6-8 кг/дка КАН 27 N

*В случай, че климатичните условия позволяват усвояването на тора.