За качественото отглеждането на пшеница късното торене играе важна роля. При по-малко наторяване съществува риск от по-ниско съдържание на протеин.

Внасянето на азот в почвата варира от година на година. Предшестващите култури и внасянето на оборски тор играят голяма роля. Измервателни методи като Nmin тестове през пролетта дават възможност за преценка на първото приложение на торове.

Нарастващите разходиза азот намаляват оптималното количестно азат (Източник: Incona, 150 тестове, 1996-2007)

За да се прецени количеството тор, което трябва да се внесе през фаза вретенене и изкласяване голяма помощ оказва N-тестерът. Специфичното торене с азотни торове е възможно с този метод, тъй като директно показва нуждата на растението от азот. Опитите показват, че N-тестерът дава точна препоръка за подходящото количество азот, което трябва да се внесе, за да се постине високо качество и добиви.

За земеделския производител тестерът осигурява оптимална ориентация за количеството азот, което трябва да се приложи. За да се определи оптималното количество азот ще се увеличават опитите с N тестера, използвани за определяне на кривата на нетните приходи. Нетните приходи се увеличават с увеличаване на количеството азот до достигане на максимума. Оптималното количество азот е сумата на азота, при която кривата достига най-високата точка. Покачващите се цени на азота и падащите цени на зърното водят до промяна на оптимума към торене с по-малки количества.

От повече от 150 изследвания на увеличението на азота в Германия през периода 1996-2007 г. е изчислена нетна крива на приходи, от която се определя оптимално торене. Ако цената на калциево амониевия нитрат (КАН) се повиши от 270 на 475 €/т, оптимума на торене се редуцира на 26 кг N/хектар. Цената на пшеницата се приема за 150 €/тон. Спадът на приходите се дължи на повишената стойност на азота, в този случай 110 €/хектар (Фигура 1).

цената на пшеницата оказва съществено влияние върху приходите – ефектът върху оптималното количество азот е сравнително ниско (източник:

Промяната в цената на пшеницата оказва по-силно влияние върху нетните приходи на хектар, отколкото нарастващите разходи за азот.
При цена на КАН 405 €/т, максималните нетни постъпления са € 980/хектар, при цена на пшеницата 150 €/тон. Ако цената на пшеница се увеличи над 250 €/тон, нетните постъпления при същата цена на КАН са 1780 €/хектар. Фигура 2 показва, че оптимално торене се увеличава с 20 кг N/хектар.

От двете графики е видно, че цената на пшеницата определя приходите. Оптималното торене варира само в ситуациите, описани в диапазона от 20 до 30 кг N/хектар. Поради това значителни икономии на азот не са полезни при различни обстоятелства.
Ако използването на азотни торове на хектар спадне поради по-високите разходи, съответно се очаква зърно с по-ниски стойности на суровия протеин. Незадоволителното  качество също така ще понижи цената на пшеницата. Загубата на тези приходи на хектар е обикновено по-голяма от икономиите от разходите за торове.