Търся

тор

, съдържащ

хранителен елемент

за

култура

Търсене
  • Структура на почвата
    crop soil texture
    Предпочита средните и тежки почви
  • Минимална температура
    crop temperature icon
    Температури над 0° C
  • pH
    Зимна пшеница crop pH value
    Толерантна на почви, които са леко кисели до алкални, оптимално pH от 6,2 – 7,2
  • Валежи
    Зимна пшеница crop rainfall value
    най-малко 300 – 500 л/м²
  • Яровизация
    Зимна пшеница crop vernalisation
    30 – 60 дни при 3 – 10° C
  • Гъстота на растенията
    crop density
    Обикновено между 220 – 450 семена/м²
  • Дълбочина на засяване
    crop seeding depth
    2-4cm
Зимна пшеница
Днешните сортове пшеница са предназначени за производството на фуражи, брашно, нишесте и биоетанол. Поради това сортовете пшеница се класифицират според характеристиките за качеството й в различни класове. Стратегията за торене зависи също и от предназначението на производството. Тук азотът играе най-важната роля.
Пшеницата предпочита средни до тежки почви с неутрално pH. Леките и песъчливи почви са с тенденция към по-бързо изсушаване през пролетта. Пшеницата изисква достатъчно снабдяване с вода, така че засушаването бързо води до големи загуби на добив.
Важни факти
  • NPK+S тор през есента е добра основа
  • N+S тор при удължаване на стъблото има положителен ефект върху добива и съдържанието на протеин
  • Нитратните торове са най-ефективни
  • Използвайте N-Pilot за определяне на оптималното количество азот
Обща информация
Обща информация
Необходимост от хранителни елементи
Необходимост от хранителни елементи
Торене
Торене
ЗИМНА ПШЕНИЦА И ИЗИСКВАНИЯТА Й ПРИ ПРОИЗВОДСТВО
Нормалното време на засяване е от началото до края на октомври, а понякога и по-късно. В зависимост от условията на района, от сорта, от датата на сеитба, гъстотата на засяване е между 250 – 450 семена на м².  Като се вземат предвид разновидностите на „типа клас“ и гъстотата на растенията, броят на класовете може да варира от 450 – 600 на квадратен метър.
Макар че корените могат да проникнат до дълбочина от 120 см, пшеницата се нуждае от 300 – 500 мм валежи на година. Допълнителното снабдяване с вода води до още по-високи добиви.
В зависимост от сорта, пшеницата е с температурен оптимум от 18 – 22° C сумарна топлина, така че тя може да бъде отглеждана почти във всеки район. 
Зимна пшеница related desktop image Зимна пшеница related tablet image Зимна пшеница related mobile image
multiple image marker active left arrow inactive left arrow active right arrow inactive right arrow
Зимната пшеница се нуждае от балансирано хранене

Като се вземат предвид предшестващата култура, почвените условия и наличието на основните хранителни вещества (фосфор, калий и магнезий) е необходимо да се направи план за торeне. От решаващо значение е да се внесе правилното количество хранителни вещества в съответствие с определената стратегия и да се обърне внимание на точното време на приложение. В зависимост от добива, пшеницата изнася от почвата различно количество хранителни вещества (виж таблицата). Количеството на хранителните вещества съдържащи се в растителните остатъци след прибиране на реколтата е значително под изнесените количества. За да се поддържа почвеното плодородие, изнесените количества хранителни вещества трябва да се възстановят. Това може да се направи с внасяне на органичен или минерален тор, или с балансирана комбинация от двата вида тора.

Приети и изнесени количества от зимна пшеница

Елемент

Прием

(Единица/тон продукция)

Износ

(Единица/тон продукция)

Чувствителност към недостиг

N

30

22

много чувствителни

P2O5

9

8.5

много чувствителни

K2O

15

5

чувствителни

MgO

2.5

1.9

чувствителни

SO3

8

7

много чувствителни

TE

copper (Cu) (150g/ha in granite soils) and manganese (Mn) (500g/ha in humus soils)

В таблицата са показани приема и износа за тон добив от пшеница. Пшеницата е изключително чувствителна на недостиг на азот; независимо от това, фосфорът и сулфатът също играят важна роля при торенето. Пример: За формиране на добив от 8 тона/хектар (14% общ протеин), пшеницата абсорбира 240 кг N/хектар. Ако в почвата има запас от определено количество азот (например 50 N/хектар) и допълнителна наличност на азот от предшестваща бобова култура (например 30 N/хектар), ще е необходимо да се внесат 160 кг N/хектар под формата на тор. След прибирането на реколтата от полето ще се изнесат 176 кг N/хектар.
Зимната пшеница обикновено се тори 3 или 4 пъти, в зависимост от производствената цел.
Зимна пшеница related desktop image Зимна пшеница related tablet image Зимна пшеница related mobile image
multiple image marker active left arrow inactive left arrow active right arrow inactive right arrow

Есенно приложение

Есенно приложение image

Първо пролетно приложение

Първо пролетно приложение image

Второ пролетно приложение

Второ пролетно приложение image

Трето приложение

Трето приложение image

Есенно приложение

Есенното торене е целесъобразно, особено в сухите райони. Благодарение на влагата през зимните месеци, хранителните вещества стават по-достъпни. Това е от особена важност за фосфора. Като предсеитбено торене през есента се препоръчват NP+S или NPK+S торове, но дозата трябва да се изчисли така, че приложеното количество азот да не надвишава 40 – 50 кг/хектар. Повечето азот води до прекомерно силно развитие и риск от измръзване през зимата. Водоразтворимите NPK+S формули на торовете гарантират необходимото доставяне на хранителни вещества към корените и бързото им усвояване. Параметри на добива на зимната пшеница 1. Класове/м² 2. Зърна/клас 3. Тегло на зърната (TGW).

Първо пролетно приложение

Първо пролетно приложение, начало на вегетацията

Първото подхранване през пролетта е много важно за ранния старт и бързото възобновяване на вегетацията. Това приложение е от голямо значение за братенето и образуването на класове (класове/м²). Особено след презимуване е важно да се осигури фосфор, калий и сяра за доброто начало на вегетацията. Специално внимание трябва да се обърне на приложението на азот в нитратна форма. При тези условия само нитратният азот е лесно достъпен. Преобразуването на амониевия азот в нитратен, при температура на почвата от 5° C, отнема няколко седмици. Това означава, че внесеният азот ще стане ефективен много по-късно. Ниската температура на почвата също намалява мобилизирането на фосфора, като при такива ситуации е целесъобразно да се приложи NP тор съдържащ водоразтворим фосфор. Ако на есен не са били внесени фосфор и калий, то сега е препоръчително да се направи торене с NPK торове.

Второ пролетно приложение

Второ приложение, начало на удължаване на стъблото

Второто подхранване се прави в периода от началото на удължаване на стъблото до фаза 2-ри възел на зимната пшеница (EC 30 – 32). В тази фаза се извършва развитието на стеблото и тя е критична за образуването на повече зърна в класа. По-гъстите посеви трябва да бъдат наторени малко по-късно (EC 32). Така, пшеницата ще има достатъчно време да редуцира разклоненията, поради липса на азот. Ако посевите са по-редки, всяко отделно стебло трябва да се развие в продуктивен клас, което изисква по-ранно торене (EC 30). От фаза EC 31 до фаза EC 39 пшеницата ежедневно усвоява големи количества азот (до 5 кг N/хектар/ден). Следователно, с първото и второто приложение ще е необходимо да се осигури достатъчно азот (120 – 140 кг N/хектар). Гъстотата на посева най-добре се контролира с нитратен азот.

Трето приложение

Трето приложение, изкласяване

Последното приложение се извършва от появата на флаговия лист (EC 37) до началото на изкласяване (EC 51). В тази фаза прилагането на азот има значително въздействие върху теглото на зърната и върху съдържанието на протеин. Ако се цели максимално увеличаване на добива се изисква торенето да се извърши във фаза флагов лист (EC 37 – 39). Фуражната пшеница обикновено се тори в тази фаза. Торенето във фаза изкласяване увеличава съдържанието на протеин (качеството). Пшеницата за качество обикновено се тори в тази фаза. Като източници на азот могат да бъдат използвани всички азотни торове (NAC 27 N, AN 34,4 N); все пак, резултатите от опитите показват, че ако в тази фаза се използва N+S тор (ASN, NAC + S 24 N + 17SO3, VARIO 23 N + 25SO3), ще се получи по-високо съдържание на протеин. Разбира се, ако в райони, в които пролетта е изключително суха и без дъждове, можем да пропуснем третото приложение, или да внесем само много малки количества.