Търся

тор

, съдържащ

хранителен елемент

за

култура

Търсене
  • Структура на почвата
    crop soil texture
    средно тежки почви, без водозадържане
  • Минимална температура
    crop temperature icon
    Растеж от 4° C
  • pH
    Зимен ечемик crop pH value
    толерантен на леко кисели до леко алкални почви; оптимално pH: 6,5 – 7,2
  • Валежи
    Зимен ечемик crop rainfall value
    Мин. 300 – 400 л/м2
  • Яровизация
    Зимен ечемик crop vernalisation
    40 дни при 0 – 1° C
  • Гъстота на растенията
    crop density
    В зависимост от датата и сорта Многоредови 250 – 350 семена/м2 Двуредови 300 – 375 семена/м2
  • Дълбочина на засяване
    crop seeding depth
    2-4 cм
Зимен ечемик
Ечемикът се разделя на двуредови и многоредови сортове. На местата с висока степен на нападение от болести, преимущество имат хибридните сортове, поради техните свойства. Зимният ечемик предпочита средно-тежките почви със задоволително водоснабдяване. Поради ранното формиране на добив през есента (50%) и ранна пролет, той се отглежда също и на сухи места, тъй като може да използва зимната влага по-добре от пшеницата.
Важни факти
  • Със заораване на растителните остатъци: N-доза от 30 кг N/хектар през есента чрез NPK торове
  • неутрално pH
  • двуредови сортове: по-висока първа доза
  • многоредови сортове: по-висока доза при удължаване на стъблото
Обща информация
Обща информация
Необходимост от хранителни елементи
Необходимост от хранителни елементи
Торене
Торене
ЗИМНИЯТ ЕЧЕМИК– КУЛТУРА С ГОЛЕМИ ПОТРЕБНОСТИ
Зимният ечемик трябва да се засява при сухи условия и в почви, които не са сбити. Културата е много чувствителна на вкисляването на почвата. Всички плевели поникват през есента, така че при зимния ечемик се използват хербициди преди встъпване в зимуване.
Сеитбата се извършва между 15ти септември и 10ти октомври. Многоредовите сортове са толерантни на по-късната сеитба, по-малката гъстота на сеитба на (на м2) и районите с по-лош климат. 
При двуредовите сортове се засяват около 320 – 350 кълняеми семена на квадратен метър, около 25ти септември. При двуредовите сортове засяването на по-малко от 300 семена/м² не е достатъчно. При многоредовите сортове, гъстота от 450 – 600 класове/м² е достатъчна, което съответства на 280 – 320 семена на/м². Доброто развитие през есента се постига със съответното внасяне на достъпен азот. 
Зимен ечемик related desktop image Зимен ечемик related tablet image Зимен ечемик related mobile image
multiple image marker active left arrow inactive left arrow active right arrow inactive right arrow
Зимният ечемик изисква хранителни вещества през есента
Зимният ечемик е културата, която приема най-много хранителни вещества (около 30 кг N) през есента. По-интензивното обработване на земята (оран, култивиране) или предшестващи фуражни култури като соя, и други листни култури, ще осигурят достатъчно азот. Ако тези условия не са изпълнени или ако в почвата има растителни остатъци с ниско съдържание на N (например от царевица), внасянето на 30 кг N/хектар е доказано ефективно през есента (за предпочитане чрез NPK торове). Използването на оборски тор е особено подходящо преди култивиране и/или рано напролет. Зимният ечемик е много чувствителен на недостиг на калций. Особено в райони с ниска стойност на pH, се препоръчва подготовка на почвата с бързо усвоима форма на вар, която се заорава. Нуждите на зимния ечемик от калий и фосфор се задоволяват с NPK или PK торове рано на есен или с комплексен тор, с по-високо съдържание на азот в началото на вегетацията. Количеството се базира на изнесените количества хранителни вещества.
Приети и изнесени количества от зимен ечемик

Елемент

Прием

(Единица/тон продукция)

Износ

(Единица/тон продукция)

Чувствителност към недостиг

N

18

15

много чувствителни

P2O5

7

6.5

много чувствителни

K2O

12

5.5

чувствителни

MgO

1.6

1.3

чувствителни

SO3

3.5

2.9

чувствителни

TE

As needed up to 500 g/ha manganese (Mn)

В таблицата са показани приема и износа за тон добив от зимен ечемик. От тук следва, че зимният ечемик се нуждае основно от азот, фосфор и калий. Пример: За формиране на добив от 8 тона/хектар зимният ечемик извлича до 144 кг N/хектар. Ако в почвата има запас от определено количество азот (например 30 кг N/хектар), тогава под формата на тор ще трябва да се внесат 110 кг N/хектар. С прибирането на реколтата от полето ще бъдат изнесени 120 кг N/хектар.
Азотът при зимния ечемик се внася на две или на три приложения през пролетта, за да се осигури необходимото количество и да се избегнат загубите на азот или на добив. При определени обстоятелства може да е необходимо да се направи есенно торене. 
Зимният ечемик дава добив при съответно добро братене през есента. Това е особено важно за двуредовите сортове. До 50% от бъдещия добив зависи от това. Многоредовият ечемик може да компенсира по-висок добив, дори и с формиране на един клас.

Параметри на добива на зимния ечемик:
Класове/м²
зърна/клас
тегло на зърната (TGW).
Зимен ечемик related desktop image Зимен ечемик related tablet image Зимен ечемик related mobile image
multiple image marker active left arrow inactive left arrow active right arrow inactive right arrow

Есенно приложение

Есенно приложение image

Първо пролетно приложение

Първо пролетно приложение image

Второ пролетно приложение

Второ пролетно приложение image

Трето пролетно приложение

Трето пролетно приложение image

Есенно приложение

Есенното торене – зависи най-вече от предшестващите култури Зимният ечемик се нуждае от някои от хранителните вещества още през есента. Снабдяването с азот може да е достатъчно само от минерализацията на органичната материя в почвата. Култури, като соя или рапица отглеждани преди това на същото място, или използването на малки количества оборски тор, подобряват снабдяването с азот. Ако тези източници на азот не съществуват или ако сламата от предшестващите култури трябва да загние, добавянето на малко количество тор (30 кг N/хектар) може да е предимство. За есенното развитие, сеитбената норма може да е от по-малко значение отколкото оптималната дата за сеитба и внасянето на достатъчно количество азот.

Първо пролетно приложение

Първо приложение през пролетта, в началото на вегетацията Първата пролетна доза е обикновено най-важното торене и трябва да се извърши възможно най-скоро през пролетта, за да се постигне пълния потенциал на добив. По отношение на количеството, тук са приложими 50 – 80 кг N/хектар. При двуредовите сортове, тази доза е по-важна отколкото при многоредовите сортове, за да се увеличи до максимум гъстотата и броя на стеблата с класове (гъстота на растенията). Особено по-слабите стебла трябва да се подхранят чрез внасяне на подходящ тор. Само ако запасите са над средното ниво в резултат на добри предшестващи култури, с бързо постъпване в пролетните или многоредови сортове, се оправдава забавеното внасяне или намаляване на количеството за торене. При сортовете пивоварен ечемик, тази доза е от особено значение и съответно се увеличава на по-висока (от 70 – 90 кг N/хектар).

Второ пролетно приложение

Подхранване в началото на удължаване на стъблото: Количеството на втората доза (40 – 60 кг N/хектар) се съобразява с първата доза. Тя е по-висока при многоредовите сортове, тъй като те формират значителна част от добива при развитието на класа. Второто приложение се извършва приблизително четири седмици след първото в началото на удължаване на стъблото (началото на дългия ден в края на март) в EC 30 – 31 (удължаване на стъблото). При сортовете пивоварен ечемик, тази доза е по-ниска, така че накрая съдържанието на протеин да не е прекалено високо.

Трето пролетно приложение

Доза във фаза флагов лист За да се оптимизира наедряването на зърната и да се увеличи синтеза на протеини, при многоредовия фуражен ечемик една допълнителна доза от 30 – 40 кг N може да е особено подходяща. При пивоварния ечемик това приложение не трябва да се извършва; то ще намали пивоварните качества поради високото съдържание на протеин.