• Структура на почвата
    crop soil texture
    средни до тежки почви
  • Минимална температура
    crop temperature icon
    10 °C температура на почвата
  • pH
    Соя crop pH value
    6,5 - 7,5
  • Валежи
    Соя crop rainfall value
    200 – 300 л/м2
  • Яровизация
    Соя crop vernalisation

  • Гъстота на растенията
    crop density
    7 – 13 кг/дка (50 – 70 растения/м2)
  • Дълбочина на засяване
    crop seeding depth
    3-4 см
Соя


Соята (Glycine max) е от семейство Бобови, която се среща в диво състояние в Източна Азия. Соята е една от най-древните културни растения. Дивият предшественик на култивираното днес растение е видът Glycine soja, която се среща в централен Китай. 

Високото съдържание на протеини (от 33 до 40%), високата хранителна стойност и съдържание на масло (от 17 до 21%) я правят важен източник на хранителни елементи в храната за човека и фуража за домашните животни. Основни производители на соя са Северна и Южна Америка. Въпреки това производството на соя се е увеличило значително в цяла Европа през последните години.

Важни факти
  • По-голямата част от необходимия азот се покрива чрез биологична фиксация на азота
    • Наличието на влага е особено важно в началото на цъфтежа и във фаза  развитие на шушулките
    • Фосфорът и калият трябва да се прилагат въз основа на изискванията на културата или в съответствие със сеитбооборота.
Обща информация
Обща информация
Необходимост от хранителни елементи
Необходимост от хранителни елементи
Торене
Торене
Според географския си произход соята е растение на краткия ден. Бавното развитие на културата подчертава значението на борбата с плевелите. Соята изисква топъл и влажен климат, както и добре аерирани почви. Най-ниската температура за поникване на семената е 10 ° C. Подобно на бобовите растения, соевите растенията са в състояние да улавят азот от въздуха, а и соята има добре развита коренова система. Соята подобрява структурата на почвата и е много ценна за сеитбооборота култура. При сеитбата на соята е добре да се спазва 4-5 годишен сеитбооборот поради опасност от склеротиния. Соята обикновено се засява по едно и също време с царевицата. Инокулирането с Rhizobium бактерии е необходимо, ако се сее за първи път.
Соя related desktop image Соя related tablet image Соя related mobile image
multiple image marker active left arrow inactive left arrow active right arrow inactive right arrow

Соята има големи изисквания към азота, което почти изцяло се покрива от биологичната фиксация на азота от грудковите бактерии по корените. Тъй като първо трябва да се развият възлите, се препоръчва начално торене с 30 кг азот / ха при почви с ниско снабдяване с азот. Фосфорът и калият трябва да се прилагат на база на износа на хранителните елементи при прибиране на реколтата и торенето.

Елемент

Прием

(Единица/тон продукция)

Износ

(Единица/тон продукция)

Чувствителност към недостиг

N

50

-10

умерено чувствителни

P₂O₅

18

15

чувствителни

K₂O

57

17

чувствителни

MgO

11

4

чувствителни

SO₃

7,2

4,7

чувствителни

TE

В таблицата са показани приема и износа за добив от 1 тон соя. За добив от 4 т / ха соята изнася 60 кг P2O5 и 70 кг K2O на хектар. Минимум 10 кг азот остават в почвата за следващата култура.
Тъй като 80% от нуждата от азот се покриват чрез биологична фиксация на азота, торене е необходимо да се прави само при почви с ниско снабдяване с азот.
При очаквания за среден добив соята се нуждае от приблизително от 65 кг P2O5 и 90 кг K2O на хектар.
На по-плодородни почви износа на хранителни вещества може да бъде балансиран чрез торене на по-взискателните култури като царевица или захарно цвекло в рамките на сеитбооборота. Варуването подобрява биологичната фиксация на азот при почви с ниски стойности на рН.