• Структура на почвата
    crop soil texture
    богата на хранителни вещества, хумусна глинеста почва, без водозадържане
  • Минимална температура
    crop temperature icon
    загуба на добив при късни слани, предимно в цъфтеж
  • pH
    Круша crop pH value
    оптимално pH 5,5 – 6,5
  • Валежи
    Круша crop rainfall value
    мин. 400 – 500 л/м2, за предпазване и увеличаване на добива при чести валежи
  • Яровизация
    Круша crop vernalisation
    -
  • Гъстота на растенията
    crop density
    в зависимост от формата, типа и водоснабдяването, за нискостеблени: Разстояние между редовете: 3,5 – 4,5 м Разстояние в реда: 1,8 – 3,0 м
  • Дълбочина на засяване
    crop seeding depth
    -
Круша
От 70-те години отглеждането на круши предназначени за пазара се променя значително. За разлика от доминиращите дотогава високостеблени сортове дървета с големи корони, чието отглеждане е много трудоемко, днес за основно се отглеждат интензивни нискостеблени форми. Поради това днес на същата площ има 10 до 20 пъти повече дървета. Височината на растенията е ограничена, така че всички операции могат да се извършват на ръка и без помощта на стълба. Днес от икономическо значение са 10 – 20 сорта; отглеждането е по-малко интензивно в сравнение с ябълките.
Важни факти
  • От 70-те години е извършена промяна от високостеблени към нискостеблени
  • pH 5,5 – 6,5
  • Почвено торене, листно торене, възможна фертигация
  • Торенето с CaO е важно
Обща информация
Обща информация
Необходимост от хранителни елементи
Необходимост от хранителни елементи
Торене
Торене
КРУШИ – НЕЗАВИСИМО ДАЛИ СА ДЕСЕРТНИ ИЛИ ЗА ДЕСТИЛАЦИЯ
Крушите обикновено се отглеждат в райони с добре дренирани и богати на хумус почви, като се предпочитат райони, в при които рядко се образуват късни слани. Слънчевите места са идеални, но горещините, и най-вече сушата, влияят отрицателно на образуването на плодовете и на тяхното качество.

На практика всички насаждения, чиято продукция е предназначена за пазара се създават с нискостеблени дървета. Формата на растенията (високо-, средно- или нискостеблени) се определя от подложката. Съществуват различни сортове даже и при една и съща подложка. Така наречените присадки се облагородяват на подложката. Освен облекчаването на работата, друга причина за изчезване на насажденията от високостеблените дървета е тази, че при дърветата семенни подложки (високостеблени) добивът е по-късен.
Круша related desktop image Круша related tablet image Круша related mobile image
Крушите се нуждаят от много калций
Достатъчното снабдяване на дърветата с калций (Ca) е от огромно значение за производството на круши предназначени за съхранение. Макар че само около 3 кг Ca на хектар се складира в пулпа при прибирането на реколтата, по-специално в клетъчните стени на плодовете, даже и малък дефицит на калций намалява плътността на клетъчните стени и води до физиологични разстройства. Основното торене с P, K, Mg, Ca и B е най-добре да се извършва през периода на покой (Ноември – Април), на безснежна, незамръзнала или силно овлажнена почва. Освен това, органичният материал за предпочитане се прилага в началото на сезона (март – април). Количеството се базира на изнесените количества хранителни вещества.
Приети и изнесени количества от круши

Елемент

Прием

(Единица/тон продукция)

Износ

(Единица/тон продукция)

Чувствителност към недостиг

N

1.8

0.8

много чувствителни

P2O5

0.8

0.3

чувствителни

K2O

2.9

1.8

много чувствителни

CaO

4.9

0.1

много чувствителни

MgO

0.8

0.2

чувствителни

TE

Boron (B) if required

Микроелементи Бор (B), ако е необходимо В таблицата са показани приема и износа за тон добив от круши. Според тези данни, крушовите дървета се нуждаят основно от азот, калий и калций. Пример: За формиране на добив от 50тона/ хектар, крушите приемат 90 кг N/хектар. Ако в почвата има запас от определено количество азот (например 30 кг N/хектар), тогава под формата на тор ще трябва да се внесат 60 кг N/хектар. С прибирането на реколтата от полето ще бъдат изнесени 40 кг N/хектар.
Нуждите на ябълковите дървета от хранителни вещества могат да бъдат покрити с 4 различни варианта на торене:
1. Повърхностно торене
Гранулираните торове се прилагат с торачка. Голямото преимущество на тази приложна техника е мощната производителност на хектар и универсално достъпната технология.

2. Торене на редови ивици
Най-подходящ за азотно торене в течна форма. Течният тор се разтваря в резервоара и може да се приложи с хербицидна пръскачка. С тази техника на приложение хранителните вещества са по-добре насочени към растенията.

3. Фертигация
Фертигацията е начин за внасяне на торове с водата за поливане, посредством подходящо оборудване. Предимството на фертигацията е, че хранителните вещества се подават непрекъснато и целенасочено, като достигат в близост до зоната на корените. Увеличаващите се площи с капково напояване на овощни градини също увеличава важността на фертигацията. 

4. Листно торене
При интензивен цъфтеж или нарастване на плодовете, необходимостта от хранителни вещества може да бъде по-голяма от възможното им приемане чрез корените. Една подгрупа хранителни вещества може да се абсорбира също и от листата. Листното торене е подходящо за най-бързо компенсиране на остър дефицит на хранителни елементи. Корените не могат да абсорбират всички необходими хранителни вещества в желаното съотношение (при специфични почвени или атмосферни условия). В такъв случай е препоръчително да се направят едно, или повече, третирания с листни торове. Ако хранителните вещества не попаднат върху листата те се абсорбират през почвата.
Круша related desktop image Круша related tablet image Круша related mobile image

Торене с азот

Торене с азот image

Торене с калций

Торене с калций image

Магнезий

Магнезий image

Торене с азот

Торенето с азот се извършва с 2 – 3 внасяния след началото на вегетацията, малко след цъфтежа, до средата/края на Юни. Овощните култури абсорбират азота предимно под формата на нитрати. Азотът под формата на нитрати (анион) може да подпомогне усвояването на катиони като калций (Ca++), магнезий (Mg++) и калий (K+). Азотните дози могат да бъдат приложени в редовите ивици или в междуредието. Затревените междуредови пространства намаляват риска от отмиване на хранителните вещества. При приложение на редови ивици трябва да се отбележи, че концентрацията на азотният тор не трябва да бъде повече от два пъти торовата доза; с P, K и Mg цялото количество може да се концентрира на ивицата. Азотното торене може да се извърши много добре в течна форма (с хербицидна пръскачка или с капково напояване). При младите растения торенето се извършва в зависимост от сортовите особености. Приложението на половината до цялото необходимо за растенията количество, се извършва до четвъртата година след засаждането.

Торене с калций

Извършва се в допълнение към основното торене, при физиологични нарушения като горчиви ядки, покафеняване на месестата част, мека пулпа и други, с калций под формата на хлорид, оксид или хелат. Често са достатъчни едно или две приложения, 5 и 3 седмици преди прибиране на реколтата. При чувствителни сортове или такива с по-слабо формирани плодове, са необходими 4 – 6 приложения приблизително на всеки 10 дни. Калцият е важен за здравината на клетъчните стени и за техния растеж, и следователно е необходимо достатъчно количество калций за запазване на доброто качество по време на съхранение и продължителност на съхранение.

Магнезий

В зависимост от растежа и очаквания добив, крушите извличат приблизително 30кг MgO/ха годишно. 2/3 от приетите хранителни вещества се намират в листата, но те остават до голяма степен в хранителния цикъл. Предпочитаната форма за внасяне на магнезий в почвата е употребата на съдържаща магнезий вар в хода на запасяващото варуване. Крушовите дървета се класифицират като умерено чувствителни към хлор; най-добре е торенето да се извършва с NPK торове с ниско съдържание на хлор, или въобще без хлор.