Търся

тор

, съдържащ

хранителен елемент

за

култура

Търсене
  • Структура на почвата
    средно тежки почви, без водозадържане
  • Минимална температура
    Растеж от 4° C
  • pH
    толерантен на леко кисели до леко алкални почви; оптимално pH: 6,5 – 7,2
  • Валежи
    Мин. 300 – 400 л/м2
  • Яровизация
    40 дни при 0 – 1° C
  • Гъстота на растенията
    В зависимост от датата и сорта Многоредови 250 – 350 семена/м2 Двуредови 300 – 375 семена/м2
  • Дълбочина на засяване
    2-4 cм
Зимен ечемик
Ечемикът се разделя на двуредови и многоредови сортове. На местата с висока степен на нападение от болести, преимущество имат хибридните сортове, поради техните свойства. Зимният ечемик предпочита средно-тежките почви със задоволително водоснабдяване. Поради ранното формиране на добив през есента (50%) и ранна пролет, той се отглежда също и на сухи места, тъй като може да използва зимната влага по-добре от пшеницата.
Важни факти
  • Със заораване на растителните остатъци: N-доза от 30 кг N/хектар през есента чрез NPK торове
  • неутрално pH
  • двуредови сортове: по-висока първа доза
  • многоредови сортове: по-висока доза при удължаване на стъблото
Обща информация
Обща информация
Необходимост от хранителни елементи
Необходимост от хранителни елементи
Торене
Торене
ЗИМНИЯТ ЕЧЕМИК– КУЛТУРА С ГОЛЕМИ ПОТРЕБНОСТИ
Зимният ечемик трябва да се засява при сухи условия и в почви, които не са сбити. Културата е много чувствителна на вкисляването на почвата. Всички плевели поникват през есента, така че при зимния ечемик се използват хербициди преди встъпване в зимуване.
Сеитбата се извършва между 15ти септември и 10ти октомври. Многоредовите сортове са толерантни на по-късната сеитба, по-малката гъстота на сеитба на (на м2) и районите с по-лош климат. 
При двуредовите сортове се засяват около 320 – 350 кълняеми семена на квадратен метър, около 25ти септември. При двуредовите сортове засяването на по-малко от 300 семена/м² не е достатъчно. При многоредовите сортове, гъстота от 450 – 600 класове/м² е достатъчна, което съответства на 280 – 320 семена на/м². Доброто развитие през есента се постига със съответното внасяне на достъпен азот. 
Зимният ечемик изисква хранителни вещества през есента
Зимният ечемик е културата, която приема най-много хранителни вещества (около 30 кг N) през есента. По-интензивното обработване на земята (оран, култивиране) или предшестващи фуражни култури като соя, и други листни култури, ще осигурят достатъчно азот. Ако тези условия не са изпълнени или ако в почвата има растителни остатъци с ниско съдържание на N (например от царевица), внасянето на 30 кг N/хектар е доказано ефективно през есента (за предпочитане чрез NPK торове). Използването на оборски тор е особено подходящо преди култивиране и/или рано напролет. Зимният ечемик е много чувствителен на недостиг на калций. Особено в райони с ниска стойност на pH, се препоръчва подготовка на почвата с бързо усвоима форма на вар, която се заорава. Нуждите на зимния ечемик от калий и фосфор се задоволяват с NPK или PK торове рано на есен или с комплексен тор, с по-високо съдържание на азот в началото на вегетацията. Количеството се базира на изнесените количества хранителни вещества.
Приети и изнесени количества от зимен ечемик

Елемент

Прием

(Единица/тон продукция)

Износ

(Единица/тон продукция)

Чувствителност към недостиг

N

18

15

много чувствителни

P2O5

7

6.5

много чувствителни

K2O

12

5.5

чувствителни

MgO

1.6

1.3

чувствителни

SO3

3.5

2.9

чувствителни

TE

As needed up to 500 g/ha manganese (Mn)

В таблицата са показани приема и износа за тон добив от зимен ечемик. От тук следва, че зимният ечемик се нуждае основно от азот, фосфор и калий. Пример: За формиране на добив от 8 тона/хектар зимният ечемик извлича до 144 кг N/хектар. Ако в почвата има запас от определено количество азот (например 30 кг N/хектар), тогава под формата на тор ще трябва да се внесат 110 кг N/хектар. С прибирането на реколтата от полето ще бъдат изнесени 120 кг N/хектар.
Азотът при зимния ечемик се внася на две или на три приложения през пролетта, за да се осигури необходимото количество и да се избегнат загубите на азот или на добив. При определени обстоятелства може да е необходимо да се направи есенно торене. 
Зимният ечемик дава добив при съответно добро братене през есента. Това е особено важно за двуредовите сортове. До 50% от бъдещия добив зависи от това. Многоредовият ечемик може да компенсира по-висок добив, дори и с формиране на един клас.

Параметри на добива на зимния ечемик:
Класове/м²
зърна/клас
тегло на зърната (TGW).

Есенно приложение

Първо пролетно приложение

Второ пролетно приложение

Трето пролетно приложение

Есенно приложение

Есенното торене – зависи най-вече от предшестващите култури Зимният ечемик се нуждае от някои от хранителните вещества още през есента. Снабдяването с азот може да е достатъчно само от минерализацията на органичната материя в почвата. Култури, като соя или рапица отглеждани преди това на същото място, или използването на малки количества оборски тор, подобряват снабдяването с азот. Ако тези източници на азот не съществуват или ако сламата от предшестващите култури трябва да загние, добавянето на малко количество тор (30 кг N/хектар) може да е предимство. За есенното развитие, сеитбената норма може да е от по-малко значение отколкото оптималната дата за сеитба и внасянето на достатъчно количество азот.

Първо пролетно приложение

Първо приложение през пролетта, в началото на вегетацията Първата пролетна доза е обикновено най-важното торене и трябва да се извърши възможно най-скоро през пролетта, за да се постигне пълния потенциал на добив. По отношение на количеството, тук са приложими 50 – 80 кг N/хектар. При двуредовите сортове, тази доза е по-важна отколкото при многоредовите сортове, за да се увеличи до максимум гъстотата и броя на стеблата с класове (гъстота на растенията). Особено по-слабите стебла трябва да се подхранят чрез внасяне на подходящ тор. Само ако запасите са над средното ниво в резултат на добри предшестващи култури, с бързо постъпване в пролетните или многоредови сортове, се оправдава забавеното внасяне или намаляване на количеството за торене. При сортовете пивоварен ечемик, тази доза е от особено значение и съответно се увеличава на по-висока (от 70 – 90 кг N/хектар).

Второ пролетно приложение

Подхранване в началото на удължаване на стъблото: Количеството на втората доза (40 – 60 кг N/хектар) се съобразява с първата доза. Тя е по-висока при многоредовите сортове, тъй като те формират значителна част от добива при развитието на класа. Второто приложение се извършва приблизително четири седмици след първото в началото на удължаване на стъблото (началото на дългия ден в края на март) в EC 30 – 31 (удължаване на стъблото). При сортовете пивоварен ечемик, тази доза е по-ниска, така че накрая съдържанието на протеин да не е прекалено високо.

Трето пролетно приложение

Доза във фаза флагов лист За да се оптимизира наедряването на зърната и да се увеличи синтеза на протеини, при многоредовия фуражен ечемик една допълнителна доза от 30 – 40 кг N може да е особено подходяща. При пивоварния ечемик това приложение не трябва да се извършва; то ще намали пивоварните качества поради високото съдържание на протеин.