Търся

тор

, съдържащ

хранителен елемент

за

култура

Търсене
  • Структура на почвата
    Предпочита средните и тежки почви
  • Минимална температура
    Температури над 0° C
  • pH
    Толерантна на почви, които са леко кисели до алкални, оптимално pH от 6,2 – 7,2
  • Валежи
    най-малко 300 – 500 л/м²
  • Яровизация
    30 – 60 дни при 3 – 10° C
  • Гъстота на растенията
    Обикновено между 220 – 450 семена/м²
  • Дълбочина на засяване
    2-4cm
Зимна пшеница
Днешните сортове пшеница са предназначени за производството на фуражи, брашно, нишесте и биоетанол. Поради това сортовете пшеница се класифицират според характеристиките за качеството й в различни класове. Стратегията за торене зависи също и от предназначението на производството. Тук азотът играе най-важната роля.
Пшеницата предпочита средни до тежки почви с неутрално pH. Леките и песъчливи почви са с тенденция към по-бързо изсушаване през пролетта. Пшеницата изисква достатъчно снабдяване с вода, така че засушаването бързо води до големи загуби на добив.
Важни факти
  • NPK+S тор през есента е добра основа
  • N+S тор при удължаване на стъблото има положителен ефект върху добива и съдържанието на протеин
  • Нитратните торове са най-ефективни
  • Използвайте N-Pilot за определяне на оптималното количество азот
Обща информация
Обща информация
Необходимост от хранителни елементи
Необходимост от хранителни елементи
Торене
Торене
ЗИМНА ПШЕНИЦА И ИЗИСКВАНИЯТА Й ПРИ ПРОИЗВОДСТВО
Нормалното време на засяване е от началото до края на октомври, а понякога и по-късно. В зависимост от условията на района, от сорта, от датата на сеитба, гъстотата на засяване е между 250 – 450 семена на м².  Като се вземат предвид разновидностите на „типа клас“ и гъстотата на растенията, броят на класовете може да варира от 450 – 600 на квадратен метър.
Макар че корените могат да проникнат до дълбочина от 120 см, пшеницата се нуждае от 300 – 500 мм валежи на година. Допълнителното снабдяване с вода води до още по-високи добиви.
В зависимост от сорта, пшеницата е с температурен оптимум от 18 – 22° C сумарна топлина, така че тя може да бъде отглеждана почти във всеки район. 
Зимната пшеница се нуждае от балансирано хранене

Като се вземат предвид предшестващата култура, почвените условия и наличието на основните хранителни вещества (фосфор, калий и магнезий) е необходимо да се направи план за торeне. От решаващо значение е да се внесе правилното количество хранителни вещества в съответствие с определената стратегия и да се обърне внимание на точното време на приложение. В зависимост от добива, пшеницата изнася от почвата различно количество хранителни вещества (виж таблицата). Количеството на хранителните вещества съдържащи се в растителните остатъци след прибиране на реколтата е значително под изнесените количества. За да се поддържа почвеното плодородие, изнесените количества хранителни вещества трябва да се възстановят. Това може да се направи с внасяне на органичен или минерален тор, или с балансирана комбинация от двата вида тора.

Приети и изнесени количества от зимна пшеница

Елемент

Прием

(Единица/тон продукция)

Износ

(Единица/тон продукция)

Чувствителност към недостиг

N

30

22

много чувствителни

P2O5

9

8.5

много чувствителни

K2O

15

5

чувствителни

MgO

2.5

1.9

чувствителни

SO3

8

7

много чувствителни

TE

copper (Cu) (150g/ha in granite soils) and manganese (Mn) (500g/ha in humus soils)

В таблицата са показани приема и износа за тон добив от пшеница. Пшеницата е изключително чувствителна на недостиг на азот; независимо от това, фосфорът и сулфатът също играят важна роля при торенето. Пример: За формиране на добив от 8 тона/хектар (14% общ протеин), пшеницата абсорбира 240 кг N/хектар. Ако в почвата има запас от определено количество азот (например 50 N/хектар) и допълнителна наличност на азот от предшестваща бобова култура (например 30 N/хектар), ще е необходимо да се внесат 160 кг N/хектар под формата на тор. След прибирането на реколтата от полето ще се изнесат 176 кг N/хектар.
Зимната пшеница обикновено се тори 3 или 4 пъти, в зависимост от производствената цел.

Есенно приложение

Първо пролетно приложение

Второ пролетно приложение

Трето приложение

Есенно приложение

Есенното торене е целесъобразно, особено в сухите райони. Благодарение на влагата през зимните месеци, хранителните вещества стават по-достъпни. Това е от особена важност за фосфора. Като предсеитбено торене през есента се препоръчват NP+S или NPK+S торове, но дозата трябва да се изчисли така, че приложеното количество азот да не надвишава 40 – 50 кг/хектар. Повечето азот води до прекомерно силно развитие и риск от измръзване през зимата. Водоразтворимите NPK+S формули на торовете гарантират необходимото доставяне на хранителни вещества към корените и бързото им усвояване. Параметри на добива на зимната пшеница 1. Класове/м² 2. Зърна/клас 3. Тегло на зърната (TGW).

Първо пролетно приложение

Първо пролетно приложение, начало на вегетацията

Първото подхранване през пролетта е много важно за ранния старт и бързото възобновяване на вегетацията. Това приложение е от голямо значение за братенето и образуването на класове (класове/м²). Особено след презимуване е важно да се осигури фосфор, калий и сяра за доброто начало на вегетацията. Специално внимание трябва да се обърне на приложението на азот в нитратна форма. При тези условия само нитратният азот е лесно достъпен. Преобразуването на амониевия азот в нитратен, при температура на почвата от 5° C, отнема няколко седмици. Това означава, че внесеният азот ще стане ефективен много по-късно. Ниската температура на почвата също намалява мобилизирането на фосфора, като при такива ситуации е целесъобразно да се приложи NP тор съдържащ водоразтворим фосфор. Ако на есен не са били внесени фосфор и калий, то сега е препоръчително да се направи торене с NPK торове.

Второ пролетно приложение

Второ приложение, начало на удължаване на стъблото

Второто подхранване се прави в периода от началото на удължаване на стъблото до фаза 2-ри възел на зимната пшеница (EC 30 – 32). В тази фаза се извършва развитието на стеблото и тя е критична за образуването на повече зърна в класа. По-гъстите посеви трябва да бъдат наторени малко по-късно (EC 32). Така, пшеницата ще има достатъчно време да редуцира разклоненията, поради липса на азот. Ако посевите са по-редки, всяко отделно стебло трябва да се развие в продуктивен клас, което изисква по-ранно торене (EC 30). От фаза EC 31 до фаза EC 39 пшеницата ежедневно усвоява големи количества азот (до 5 кг N/хектар/ден). Следователно, с първото и второто приложение ще е необходимо да се осигури достатъчно азот (120 – 140 кг N/хектар). Гъстотата на посева най-добре се контролира с нитратен азот.

Трето приложение

Трето приложение, изкласяване

Последното приложение се извършва от появата на флаговия лист (EC 37) до началото на изкласяване (EC 51). В тази фаза прилагането на азот има значително въздействие върху теглото на зърната и върху съдържанието на протеин. Ако се цели максимално увеличаване на добива се изисква торенето да се извърши във фаза флагов лист (EC 37 – 39). Фуражната пшеница обикновено се тори в тази фаза. Торенето във фаза изкласяване увеличава съдържанието на протеин (качеството). Пшеницата за качество обикновено се тори в тази фаза. Като източници на азот могат да бъдат използвани всички азотни торове (NAC 27 N, AN 34,4 N); все пак, резултатите от опитите показват, че ако в тази фаза се използва N+S тор (ASN, NAC + S 24 N + 17SO3, VARIO 23 N + 25SO3), ще се получи по-високо съдържание на протеин. Разбира се, ако в райони, в които пролетта е изключително суха и без дъждове, можем да пропуснем третото приложение, или да внесем само много малки количества.